Обич ли е, когато
забравям, че е лято,
забравям, че е зима,
щом си с мен, Любима?
 *
Щастие ли е, когато
мечтите, като ято,
кръжат над нас? Когато,
тихо над децата,
ръси "прах" луната?

Далечен спомен, весел,
   зад ъгъла поглежда:
над спалнята надвесен,
вълшебник ни развежда

в животите предишни,                                                
в предишните простори,
открехнал всички щори...
Иии... всеки е свободен - 
  насън - да му говори

онези  думи чудни,
въпроси риторични:
"Ще бъде ли пак лято?",
"Тя още ли обича?..."
 *
Щастие ли е, когато,
из делника намръщен,
успееш да откриеш
петаче за насъщен?
 *
Обич ли е пък, когато
в трепета унесен,
пропуснеш нещо "важно",
напявайки си песен?

Когато все по-силно
Жената те привлича
И искаш прошка-ретро,
смирено коленичил,
за всичко грешно, дето,
уж дребно е, а цели
направо във сърцето...
 *
Щастието е, когато...
дори да не е лято,
      е топло и уютно
във времето ти смутно.


Когато, без причина
целунеш цвете в мрака.
Когато знаеш:   Някой,
   до края ще те чака...
 *
Обич е, когато?...

        24/11/00