10 нояб. 2009 г., 22:40

Когато 

  Поэзия » Философская
579 0 1

 

Когато денят е толкова далече,

а нощта е заспала навън,

аз съм буден, но още живея -

някак бавно, като насън.

Легнал нежно до тебе,

дишам тихо, едва,

да не бе с дъх да разпръсна

тези чудесни неща.

От звездите огряна, ти се усмихваш

 на нещо от сънния свят,

от звездите огряна, към мен се притискаш -

заря предизвикваш в кръвта.

 

Така ми започва денят…

© Яни Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??