ОТЧАЯН
Седя с наведена глава, не знам какво да правя, дали да те забравя,
или да се изправя, да се боря, грешките си да поправя,
грешка беше, че по-рано не го съзнах - обичам те повече от всичко на света,
ако не бях такъв тъпак, вече да съм с теб, прости ми глупостта.
Дали е вече късно, дали загубих те завинаги, чудя се дали
не пропуснах шанса си и всеки път щом погледна в твоите очи
виждам неуспеха си, за грешките си чувствам разкаяние,
откакто се осъзнах съм в перманентно състояние на безкрайно отчаяние,
и се чудя колко още мога да задържа сълзите, заболяха ме очите,
колко още ще издържа без теб, как ще отминават дните?
Омръзна ми всяка секунда да е вечност, времето тече и остарявам, ...