ЗАГУБЕН
Любов ли е, се питам, това, което чувствам, което мразя и обичам да изпитвам,
това, което ме уморява и ми дава сили, убива ме и ме съживява, което ме кара да опитвам
да забравя теб, и забравя ли те за миг, пак за теб се сещам,
защото не издържам, без да мисля за теб, без да усещам
устните ти, впити в моите, телата, сляти във едно, дори и само в мечтите,
усещам как допират се в мен гърдите и бедрата, и зърната и те гледам във очите,
и повярвай, бих умрял само за един такъв миг, бих отишъл с радост в ада,
със усмивка на уста бих изгорял на дяволската клада...
Какво ли не бих дал, за да те имам, без теб не мога и не искам да бъда щастлив
и все се питам дали съм достатъчно добър за теб, достатъчно красив,
достатъчно различен, достатъчно забавен, достатъчно див, ...