4 июн. 2011 г., 21:03
Той е моят Единствен.
С него стигнахме кротко Олтара.
Не със плът, не със плът – две души занемяха пред Бог.
Нецелуната аз, той от мойте ръце непогален,
разломихме прегради, устремени към чистия свод.
Под заключени устни, водопадно отприщена нежност,
заизсипва порои - светлоструйни слова.
Придойде тъмнина. Залюля се във лепкави мрежи...
Аз изгубих посоката в мрака.
Той - лика ми в нощта.
*
Избелява. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация