3 окт. 2021 г., 21:18  

Когато есента е много късна 

  Поэзия » Любовная, Философская, Другая
619 13 20

Ти – брод в трънливата пътека,

а аз приспивам бурята на гръд.

Една снежинка, пареща и лека,

пробужда се за времето отвъд.

 

... Когато есента е много късна

и вятърът е глух, небръснат, стар,

снежинка – грам от унция ще пръсне

небето в теб, последната ми жар.

 

Вълнá от флейта камъче откъртва,

претърсва времето заслушан кос.

Небето ще полегне като мъртво,

а аз в сърцето ти – като отко́с.

© Все права защищены

Престане ли сърцето ми да бие
дочуло твойте стъпки да кънти,
то значи вече просто няма ние,
по моя път съм аз, по твоя ти.
Ръцете ми увиснат ли безкрили ...
  373  11 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??