30 апр. 2010 г., 06:56

Когато и луната се задавя 

  Поэзия
635 0 9

Разгърдила се е луната до прозрачност,
през нея виждам твоите следи.
Не мога нищо да ти кажа, от самотност
треперят и заглъхват моите думи.
С беззвучното на скъсаните струни
задавя се луната и мълчи...
а някога във музика красива
преплиташе телата ни в дъги.
Остана ми от спомени надежда,
да виждам през илиците във нея.
Две копчета - очите, да нанижа
през прореза на миналите дни.
Със пръсти като в сън докосвам
небето ли, луната, или твойта сянка.
Сърцето си от сълзите опазвам,
да не потъне във дълбока яма.
Наум си шепна тайни с нея и говоря
на непонятните езици за света,
тогава и луната се задавя,
открила скритата ми  болка и тъга.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • някак тъжно, накак нежно...и толкова красиво...
    ще отмине тъгата, Джейни ефирна и лека...
  • Ефирна тъга! Поздрав!
  • Върху клавиатурата ми капна една капчица...
    От какво ли е предизвикана?
    Здравей !!!
  • "Остана ми от спомени надежда,
    да виждам през илиците във нея.
    Две копчета - очите, да нанижа
    през прореза на миналите дни."

    Задавяща творба... Цитираното едва ли ще мога да преглътна. Поздравления, Джейни, отново си високо!
  • Тъжно...........
    Но в живота често е точно така.
  • Хубаво, нежно, болезнено! Горката луна, как побира всичката споделена с нея тъга! Поздрави!
  • Някои са на мнение, че небесните тела предизвикват нашите чувства.
    Ти си ги накарала да съпреживеят твоите!
  • Тайнствена нежност и тъга!!!
  • Говориш и е тъжно...Живота няма да е само болка и тъга.Поздрави Джейни!!!
Предложения
: ??:??