Когато казвах ти да тръгваш,

че ти изобщо не си ми нужен,

Аз всъщност исках страшно да ревнуваш,

да искаш, да копнееш аз да бъда нужна.

Да бъда нужна.

Защото се съмнявах в това

и вечно ме обземаше тъга,

че ти не ме обичаш

безрезервно и до изнемога,

че не ме обичаш

тъй както ми се иска,

тъй както казваше „Аз мога“,

че не ме обичаш

както „трябва“,

че не ме обичаш

даже както всъщност можеш,

а ме обичаш

както някой друг обича,

някой който ти не си…

Някой, който си измислил сам

и си създал да те спаси

от бурността на тишината,

която не умееш да слушаш…