Shade (Мими)
44 109
16 янв. 2008 г., 09:02

Когато китарата свири... 

  Поэзия » Любовная
791 0 3

Когато китарата свири...

 

И китарата свири, не спира,

а струните са изтъкани от спомени красиви.

Душата покой и мира не намира,

солисти сме аз и ти - млади, необуздани и диви.

 

И мелодия мила - усещам любов,

но бързо се сменя с агресия дива.

Сменяме си ролите - ти да нараняваш си готов,

пръстите лудо летят по грифа.

 

После пък в жертва отново се превръщаш

и китарите подхващат меланхолична мелодия.

Но дори и наранен, към песента се връщаш,

тя е нашето минало и бъдеще, нашето утре и история.

 

Струните трептят, не спират.

Музика безкрай е животът и солистите

в миг замлъкват, после буйно засвирват,

без умора за ръцете, за пръстите.

 

До сетния си час ще свиря без умора.

Ще свириш ли с мен песента на нашата съдба?

Дори и струна да се скъса, ще я сменим със нова,

с нови спомени за мен, за теб, за любовта!

 

Когато китарата свири, в ден се превръща нощта,

когато с мене свириш, няма невъзможни неща...

© Мими Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!!!Продължавай да пишеш...Бива те...
  • И на мен много ми хареса...Поздравления!!!
  • "Когато китарата свири, в ден се превръща нощта,

    когато с мене свириш, няма невъзможни неща...


    Поздравления!!!Много ми хареса...
Предложения
: ??:??