Последен ли ни беше този път?
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг,
завият ли писмата ми земята,
нечетените думи ще тежат
в любовните копнежи на тревата.
А залезите с плавни светлини,
запалили последното глухарче,
ще лъжат, че от вятър не боли,
че музика без теб и не нагарча. ...