Виждал ли си любовта как тръгва -
ограбена, безпомощна, сама?
В такава нощ, когато и денят не съмва
два залеза рисуват самота.
И тъжно е като след листопад -
отъпкани пътеки по тревата,
премръзнал и окалян свят,
и вятър, който брули във душата.
Червени, изгорели небеса
целуват за последно там прибоя,
безпаметно умират след това,
за да възкръснат в утрото на зноя.