knqza (Даниел Стоянов)
162 145
1 мая 2007 г., 23:33

КОГАТО ЛЮЛЯЦИТЕ ЗАМИРИШАТ 

  Поэзия
1438 0 7
Наситена от пролетни ухания,
и страсти, люляковата градина,
изпълни дълго чакано желание,
дошло внезапно с името Жасмина.

Тъгува залеза в това поречие,
незрящ за тези съвършени красоти,
изпратени му като милост нечия,
да има най-мечтаните в света очи.

Свенливо чака да го приласкаят,
в онез копринени обятия,
а те мълчат и нищичко не знаят,
за срещата на непознатия.

С мелодия дъждовна пееше нощта,
загърнала с воала свойта булка.
Дочула пак смеха на палави деца,
пробудени от някой в тази люлка.

Целуната, зората ги събуди,
но нямаше го нейния любим.
Изпълнена с вълнения на други,
огря с лазурен чар неустоим.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??