КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям.
Ни жива, ни мъртва, с него, мале, да се справям.
Когат ме зачена, черни облаци ли над тебе висяха,
или черни кълба в сърце ти, мале, омраза плетяха,
че ме прокле бял хаир да не видя и ме подхвърли
в чужди дворове, косите ми руси огън да пърли?
Горях, мале, горях – като свещица тънколика горях.
На чужди хора светлина и благост от сърце давах. ...