Вчера ти отново ме разплака
и със сълзите си навън излезнах.
След мен мъже извръщаха главата.
Сама, разплакана жена е като дар небесен.
Трима ме подминаха с почуда.
Четвърти се обърна скрито.
Петият помисли, че съм луда.
А шестият.. Той спря и заразпита.
Защо очите ти изливат водопади?
Луд е този, който те е наранил.
Ако такива две очи пред мен заплачат,
Повярвай ми, не бих си го простил!
И в този миг върху лицето ми смрачено
една усмивка тихо пропълзя.
Какво й трябва на глупачка като мене -
две мили думи, мъничка лъжа..
И ме подмина. Този мъж случаен.
И без салфетка два клепача подсуши.
Защо получих от случайния внимание,
Което трябваше да ми обърнеш ти?
След туй простих. Далеч ми е раздялата.
Не съм перфектна. И така е честно.
Но ако няма как да ме обичаш цялата,
тогава, моля те, разплаквай ме по-често.