Когато не срещнеш любовта
и по пътя ти има тъга и проблеми,
когато случайно се обърнеш назад и
осъзнаеш, че е станало непоправимо късно вече...
Когато в стрък зелен, в нежен цвят,
ти откриеш онази откровена красота,
красота, която търсила по своя път,
подминавала си тъй забързано и с досада...
Красота, надживяла своя свят,
във времето, в пространството, без думи....
Красота, тъй жадувана, а същевременно отхвърляна,
незабелязана през толкова години...
Когато осъзнаеш, че не си живял,
тъй както сърцето твое е искало...
Когато разбереш, че за такъв живот не си мечтал,
а всъщност в кръговрата си му вече
и във вените кръвта ти топла е,
но на теб ти е тъй студено вечер...
Когато самотата непрестанно те зове,
а ти копнееш за любов, взаимност, нежност,
когато нощем всички спят,
а душата ти зове за страст...
Как да кажа, че живяла съм тогаз,
щом красотата подминавала съм вечер...
© Гергана Бояджиева Все права защищены