Когато някой иска да прозре
и да докосне смисъла в сърцето,
посят от Бог за вечни векове –
притихва, вперил поглед към небето…
Замлъкват в него всички ветрове,
постигнатото губи свойто име;
с душата на обичано дете
той чувства красотата на всемира…
И вижда невидени чудеса,
усеща неочаквана надежда…
Чрез ласката на Божията длан
като че ли за първи път проглежда…
Когато някой иска да прозре,
ще се сниши
и…
ще намери вечност!
© Руми Бакърджиева Все права защищены