Когато някой стиховете ни отвори,
ще сети екзистенциалните простори,
поели пътя на взаимност – приветливи
сред нови общности от хора отчуждени
и в редовете топли и красиви
ще разбере – не сме от тези: примирени,
а всеки в живота днешен настоява
и знае радост висша как да преживява.
В отминалия вече двадесети век
роди се общността на прагматичния човек-
питам ви какво е днешното ни общество,
дали наистина господства Демокрация ...