Когато нямам

4 окт. 2013 г., 20:00

Поэзия » Другая

399 1 3

КОГАТО НЯМАМ

Когато нямам какво да ти дам

някой ден на раздяла със тебе

в този свят безразборно голям,

ще ти връча своето - себе -

с една любов от прошки уморена,

пречистена от изворни сълзи

в йерархия житейска извисена,

докато си жив да те крепи.

И път в живота ти да бъде

в светлина нататък да вървиш,

любовта във тебе да пребъде,

макар че в мене ще болиш.

Когато нямам какво да ти дам

и само болка във мене остане,

ще запаля сърцето - факел голям,

във теб светлина ще остана.

джуди (Гинка Любенова Косева)

2013-10-05T22:16:43+03:00

Ена,вода....двете Елита и аз ви прегръщам и толкова ви благодаря ,че се отбивате на страничката ми.Как само ме разбирате....четете в душата ми.Обичам ви.
voda (Елица Ангелова)

2013-10-05T04:33:13+03:00

"Любов - от прошки уморена"!
Браво!
Ена (Елена Гоцева)

2013-10-04T23:43:19+03:00

Много хубав стих, Гинче!!!
Отдавна не бях влизала в сайта и не бях те чела... много ми хареса точно този стих, тук има много за размисъл, а и светлина...
Ще се върна пак тук... трябва да прочета и между редовете... а там Е...

Прегръдки!