Когато нямам думи...
(Черно-бяла приказка.)
Когато нямам думи да ти отговоря,
защо след мен остава кървава следа...?
То поседни до мен, ще нарисувам на дланта ти
... приказка една...
Ще бъде приказка красива,
във черно-бели цветове.
Ще сложа малко жълто, сиво,
а после капка черно - туй е за сърце!
След туй ще я накъсам ситно,
а после ще се върна за игла,
ще събера аз дирята кървива
и ще съшия моята съдба.
Ще бъде черно-бяла, сива,
но жълтото ще я крепи,
а в тази черна капчица красива,
пак мъничка звезда ще заблести.
Затуй обичам да ме питат:
Защо оставям кървави следи...?
След всяка приказка разказана,
отново в мен живец започва да трепти...
© Рошла Все права защищены