Сърцето когато обича, ражда звезди.
Чупи се тихият глъч от ридание.
Падат от него небета, щом сладко заспи
върху длани от себеобожание.
Вали мечти сърцето, когато обича.
Разбива се в пода гореща сълза.
Краде живи усмивки, дори да отрича.
Играе със себе си шах на шега.
Когато обича, сърцето е вкъщи.
Вехнат тревоги от чужди лица.
Чертае съдбата си - без да се мръщи,
пие от болката. Със сетива.