Когато обичам...
Когато обичам – вали
и повторенията – стават мълчания.
Забравям къде сме, кои сме били.
Полуцели сме, без окончания.
В света ми рухват вселени,
а уж са наредени парчетата.
И ми се иска да обичам мене си,
навместо падналите ми небета.
Не е кристално ясно нищо,
и пак ми се налага да мълча,
за да познаеш без думи коя съм ...