9 авг. 2006 г., 19:50

Когато облаците ме повикат 

  Поэзия
5.0 / 17
1182 0 16
Когато облаците ме повикат,
едно от мене искам да ви кажа...
Вдигнете ме високо, към звездите,
че приживе прегръщам все паважа...
Със белоснежна роба облечете,
че ката ден все черно ме сподиря...
И, моля ви, цветя не ми носете...
Сложете химикал и лист хартия...
Когато облаците ме повикат
поръчайте ми кабрио-каляска...
Широка и без покрив, ако питат...
Че гарсониерата ми беше тясна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Все права защищены

Предложения
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »