Когато остана сама

20 янв. 2010 г., 13:06

Поэзия » Любовная

680 0 2

КОГАТО ОТНОВО СИ ТРЪГВА НОЩТА,

КОГАТО ТЪЖНО МИ МАХА С РЪКА,

НАПИРАТ СЪЛЗИТЕ В МЕН,

НАПИРАТ, ЗА ДА НАПОМНЯТ ЗА ТЕБ!

КОГАТО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЕЕ ПАК,

КОГАТО МЕ ОГРЕЕ ЗА ПОРЕДЕН ЧАС,

УСЕЩАМ ЛИПСАТА ТИ В МОЯ ПЛЕН,

УСЕЩАМ КАК БОЛКАТА СЕ СГУШВА В МЕН.

КОГАТО НЕБЕТО ЗАПЛАЧЕ С МЕН,

КОГАТО ЗВЕЗДИТЕ ОТНОВО ПОТЪРСЯТ ТЕБ,

ТОГАВА САМОТАТА СТРАШНА ПРИСТИГА,

И МЪКАТА С НЕЯ ИДВА И МЕ ПРИБИРА.

КОГАТО ДУШАТА БЕЗМЪЛВНО КРЕЩИ,

КОГАТО ТЪГАТА МЕ ПРЕГРЪЩА, КАКТО ПРЕДИ,

ТОГАВА УСЕЩАМ СЪРЦЕТО МИ... СПИРА ДА ТУПТИ,

ТОГАВА СИ СПОМНЯМ КАК... КАК БЕЗ ЛЮБОВ МЕ УБИ!

ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА МИ ЛЮБОВ