Когато останеш сам денят ти ще посивее

Ще търсиш светлина Ще си незрим за нея

Есенни клони вятър студен ще троши

Часовникът разсърден назад ще върви

Когато останеш сам огнището ще угасне

В съмнение диво егото ти ще прерасне

И малка борина в душата си да подпалиш

взрив - спомени върху ти ще се стовари

Когато си вече сам морето ще те забрави

Привкус солен в дните ти ще остави

Пясъкът който помни нашите стъпки боси

ще ти задава безброй нежелани въпроси

Когато вече си сам ще спреш да мърмориш

Няма да има с кого напразно да спориш

Няма да имаш нужда от глупаво оправдание

нито жалка утеха от фалшивото разкаяние

Да плача - не искам Да те спра - няма смисъл

Бог щедро с любов и разум ме е орисал

Вратата ще ти отворя и ще ти пожелая

Добро пътуване От тук - до безкрая...