1.
Когато остарея аз съвсем
и Господ ми изпрати телеграма,
поиска да се види с мен,
аз, няма да се дърпам, няма.
Багажеца си взел в ръка
със тиха и спокойна стъпка,
и с радост, с песен на уста.
Ще си отида, хем, без мъка.
2.
Във виното намерих, последната утеха.
Във виното намерих, последният другар.
Мечтите ми, мечтите, отдавна те умреха,
млад съм толкоз още, а вече тъй съм стар.
3.
С студено безразличие, аз гледам на нещата,
със хладното спокойствие, на идващата смърт.
Любов и скръб, погребани в земята,
изгризани от червей, отдавна вече спят.
4.
Мария, сърцето ми забързано, ускорено тупти.
Ах, как плахо ме поглеждат нейните очи.
Небето е лазурно, небето е ефирно,
пеят слънчеви лъчи.
Полето е ухайно, замислено, потайно...
Синчецът днес цъфти.
© Александър Иванов Все права защищены
Хубави са...