Когато пари ми тъгата
На Антоан дьо Сент-Екзюпери
Когато пáри ми тъгата,
дали е нощ или пък ден,
аз търся те във небесата,
Екзюпери, ти жив си в мен!
Присядам в пясъка до тебе,
а ти ми шепнеш за звезди.
В пустинята до самолета
жадуваш пак да излетиш.
За туй пък с радост Принца чакаш,
рисуваш му „една овца“,
със него чудни дни прекарваш
и търсиш „капчица вода“.
Със твойта приказка прекрасна
живееш в не едно сърце.
По всяка дума се захласвам
и се превръщам във дете…
© Ани Иванова Все права защищены