Когато приказките се повтарят...

Сигурно е вълшебство,

да се  се повтарят

и ме връщат пак в Детството –

всички приказки стари!...

... Може би не е просто

в този „поход“ обратен

да намеря и „остров“

от Съдбата изпратен!...

Всички приказки стари

с атмосфера магична –

ме отново „товарят“ –

със емоции лично, 

щом забравени чувства

пак ме грабват случайно

във велико изкуство:

да живееш безкрайно

в приказното вълшебство

на Отминало Време

все с надежда (естествено!)

да дадеш или вземеш...

Приказките такива –

днес обаче самотни –

пак в душите се впиват

и се вместват в Живота...

... Но понеже измина

страшно много от Времето

в тия дълги години

като срок отредени –

то съвсем не забавно

е вълшебството вече...

... А и толкоз отдавна:

де́тството е далече!...

От вълшебсво лишени

и от детска наивност –

просто обикновено

днес са: в Друга сетивност...

В нея да се повтори

пак магията чудна

на ония истории –

вече много е трудно!...

... Омота ни Съдбата

във объркана мрежа:

– вероятно цената

плащаме за растежа!...

01.11.2019.