Когато се случи
Да си "смисъл" наречен сред вечер безумна,
след полет обречен на чувства разумни
и в миг да те стресне
сред гръм и сред локви
едничкото нещо, което е котва,
което те спира и тихичко плаче
във теб като лира, и стон и прозрачен
денят ти започва, събуждаш се стихнал.
До тебе е някой добър и притихнал.
Когато се случи да бъдеш ти вечер
на някой познат и безкрайно далечен.