4 июл. 2019 г., 21:05

Когато се съмнявам, съм в червено 

  Поэзия » Другая
581 12 15

Нощта не плаща за забравен сън
краде онези тайни непризнати,
очи когато в тъмното държа
отворени, за да запомня мрака.


С червена рокля, с тъмни очила,
готова всяка песен да откажа,
пристъпвам под нахалната луна
и черен шоколад й чупя даже.


От токчетата в стъпките кънти
и ехото в случайните прозорци
позорно рикошира с вик "върви!"
Нощта е всичко друго, не и грозна.


Под профила на кривото дърво
в компания са саксофон и арфа, 
а пийнал мъж, и някаква жена
довършват свободата си навярно.


За тях съм призрак, но не ми личи
и роклята ми смела е, червена...
Цигара паля в първото такси
и плащам курс до края на вселената.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В зелено и цветовете... Петре!
  • Много е хубаво, Райне, особено финалът! Поздрав!
  • Коя добра дума да ви кажа, за да изразя смисъла, който ми давате?
    Читателите са тези, които ни разбират по-добре от самите нас в изразяването... Читателите, които са и пишещи, са точната публика за споделяне.
    Бъдете ведри и все така чувствителни!
  • Хареса ми - смело!
  • "С червена рокля, с тъмни очила,
    готова всяка песен да откажа,
    пристъпвам под нахалната луна
    и черен шоколад й чупя даже"!

    Толкова твоя поезия Райне!
    Прочетох с голямо удоволствие!
  • Идвам с теб и аз, до края на вселената Браво!
  • В края си задавам риторичен въпрос: има ли край Вселената?
    Явно не е необходимо някой да ми отговаря, защото е въпрос на пространни разстояния.
    Силата да потърсим въпросите, е жест към другите да се запитат.
  • С червена рокля, с тъмни очила,
    готова всяка песен да откажа,
    пристъпвам под нахалната луна
    и черен шоколад й чупя даже.
  • Направо те видях. Чакам те там, накрая на Вселената, с най-големия черен шоколад, който намеря. Побързай!
  • Харесах финала.
    Поздрав!
  • Представих си стихчето ти като ,, мини филм,, , с кулминация-заглавието и бих го гледала пак, и пак, и пак... Поздравявам те , страхотно е!
  • С червената рокля, черни очила и токчета под нахалната луна...Оригинално и много смело! Много ми хареса!
  • Танче, Мария, благодаря ви. Бъдете вдъхновени!
  • Червеното отива на брюнетките. А съмнения имат всички. Хубаво стихотворение. Поздравления, Райна.
  • Обожавам червеното!
    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??