Обичам сетната студена красота...
все още скреж рисува по стъклата.
Но издълбоко някъде в пръстта,
дочувам плах кълнеж на семената.
Те знаят - скоро слънчевият лъч
ще прати вест на пролетния вятър
да яхва впряга с чуруликащ глъч,
че се разпуква пролетно земята.
Едно кокиче с тънко стъбълце
първо срамежливо ще надникне.
Ще грейне с бялото си личице
и кукуряка кичест ще повика. ...