23 окт. 2006 г., 10:43

Когато си отиваш 

  Поэзия
718 0 4

Когато екота от стъпките ти стихва,
заглъхва и изчезва в тъмнината
-в душата ми искрицата затихва,
защото си отива топлината.

И болката - с дъх изпепелявщ
обгръща ме... и губя се сред нея...
Тъй всеки път, когато заминаваш,
аз ставам болка и от болка тлея...

И винаги, когато си отиваш,
умира част от мене с вик отчаян
...Светът помръква - сякаш че загива
и стон последен носи се окаян...

...Тъй всеки път, когато си отиваш...

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??