Sovi4ka (Христина)
53 155
27 сент. 2017 г., 22:03

Когато си тръгнат лястовиците 

  Поэзия » Другая
475 0 2

Когато си тръгнат лястовиците
Времето почетно навежда глава.
Осиротяло полюшват се жиците
достойно обградили града.
Катериците махат с опашки,
привели последния жълъд във сън.
На прозореца – три гнезда оголели
пазят дома ми – отвън.
А вътре-приседнала Есен –на масата,
с кокетно привнесен спомен за глъч
разказва, как цялата песен на ятото
плодоносно е сбрала в топлия лъч.
Когато си тръгне лятото,
цветовете отново надигат глава
защото знаят, че лесно губим Надежда
и я пазат 
в празните лястовичи гнезда...

© Христина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря , Маргарита благодаря за прочита и усещането! Поздрав!
  • Хубаво е! Нежно! Уютно! И тъжно! Нека опазим лястовичите гнезда! Да има къде да се върнат птиците и радостта!
Предложения
: ??:??