Слънцето разплиска акварели,
скри зад хълма огнени очи..
Облаци, нанякъде поели,
пият от последните лъчи.
Гледам тази красота с почуда –
всеки миг се сменят форми, цвят...
Ето, вече почна да се губи.
Над земята пада синкав хлад.
© Елица Ангелова Все права защищены
С обич ви прегръщам, Анна, Нели,Анахид, Мариола, Ивайло!