Zlatka` (Някоя)
114 159
25 авг. 2010 г., 09:29

Когато слънчогледите се обърнат към звездите 

  Поэзия
529 0 7

Към слънцето все трябвало да гледам,

по утъпкани пътеки да вървя,

светлината в мрака искали да следвам

и да помисля, преди да полетя.

Вода от чаша трябвало да пия

и целувката била от обич,

че искам друго трябвало да скрия,

да не знаят, че желая повече.

Но аз обичам да се взирам във луната

и през бурените път да си проправям.

Мрака ще последвам в светлината,

на чудо пак ще се надявам,

ще целувам, та дори да не обичам

и ще скоча без да се замисля.

В нищо и във никого не се заричам

и ще пробвам, докато ми писне.

И ще бъда черна сред останалите бели,

ще викам, ако те мълчат.

Не се побирам в рамки и модели.

Различна съм и няма да ме заличат!

 

© Някоя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??