Отровихме себичните си тайни,
направихме си его за сърцето
и всичките любови бяха уж безкрайни -
успяхме да си хвърлим прах в лицето.
Измисляхме поредната заблуда
с красиви, щедри очертания.
Родихме се в изтръпнала утроба
от лудост и брутални недоверия.
В безсъници и нощи ледени
мечтите ни кървяха като залез,
а вените, от фалш смутени,
жадуваха ранимост някой да им влее... ...