Anita765 (Ани Монева)
296 11769
15 мая 2018 г., 15:24

Когато светът отеснее 

  Поэзия » Другая
384 2 5

Отесня ми светът от сезоните есенни,

от зародиши,  в тъмно до въглен ожарени,   

от  шумá на тълпите, тревожните вестници,

от лъжите, превърнати в истини алени,

от каляване в твърдост, мечти непожалени,

от неискани в светлото скръбни известия,

от ръцете, докоснали гробищна пръст 

и от мъдрост, прегазена с тежест на валяци,

от високостоящите хора  без ръст.

 

Като длан и контур, очертаван със сиво

отесня ми светът и до точка смали се,

наваля го дъждът тъй студен и проливен

в тиишината, постелила нощните мисли. 

Овдовя, оголя, като зима и липса.

Изградих си стена, изградих си обвивка 

под която видях го логично, без страсти,

как се сви безразличен, с ехидна усмивка,

отеснял, подивял…  аз – отдавна пораснала.

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво, браво! Един отеснял, а всъщност широк и чуествителен свят, описан умело! Поздрав, Ани, силно е!
  • Отеснял и подивял свят - само стената може да ни спаси!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • "Като длан и контур, очертаван със сиво

    отесня ми светът и до точка смали се,"

    Най-тясно е за онези широко скроените
    дето трудно преглъщат неправди и липси.
    За големи сърца тясно даже е времето,
    но все още остава пространство за писане...

    Съпреживях емоцията....
  • Познато... До болка...
Предложения
: ??:??