23 авг. 2020 г., 07:43

Когато създаваме спомени... 

  Поэзия » Любовная, Другая
595 2 3

Когато създаваме спомени,
горим с най-дръзкия пламък
и всяка въздишка отронена
погалва отворена рана...

 

Когато се връщаме в спомени,
ни става мъничко тъжно
и всеки нов миг подгонен
създава щастие тръпно...

 

                     © Павлина Петрова 

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пурпурни точици очите… не само моите… Интересно – може да не си спомням какво точно се е случило... Но в мен остават усещанията… как съм се чувствала… Те са следите, че е било!
    Благодаря ви, че спирате тук!
  • Спомените са нож с две остриета.
    Поздравления!
  • И винаги първо изплуват красивите спомени...
Предложения
: ??:??