Когато душата ми плаче,
а мечтите ги изяжда прахта,
тогава теб ще очаквам,
да си светлина през страха.
Когато съм паднал в калта
и ме напуска човешкото "аз".
Тогава тебе очаквам, ела,
да нарисуваш вечното "нас".
Когато съм изгубил посока
и оставам скрит от света,
тебе очаквам, за да мина потопа
и с твоите крила да летя. ...