Когато те няма, не грея.

Светът е безразличен, сив...

Птичките грозно пеят,

дори залезът не е красив.

Когато те няма, ми е мъчно.

Самотна съм сред хора даже.

Искам да съм с теб неотлъчно,

питай сърцето ми, то ще каже.

Че ми е тягостно, щом те няма.

Всичко губи смисъл, освен ти.

Тялото ми сякаш се разболява

и ума ми питай, нека сподели.

Че едвам заспивам, щом те няма.

Ден и нощ за теб копнея.

Мисля как с прегръдка ме спасяваш

и как спокойно си заспивам в нея.

Мисля как сме под звездното небе,

лек вятър ни гали кожата и косите.

Лежим сами на брега на някое море,

а лунна светлина огрява вълните.

Те нежно в краката ни се разбиват,

а ти на игра с вода ме мокриш.

Устните си жадно в моите впиваш

и гушкаш ме, за да ме стоплиш.

Косата ми отмяташ грижливо

и ме гледаш с блестящи очи.

Погледът ти ме следи игриво

и палава усмивка се появи.

Пясъкът по нас полепва,

капки вода от нас се стичат.

Плътно до теб се залепвам.

Страшно много те обичам...