Когато теб те няма,
душата ми птица е, с ранено крило.
Когато пак от мен си далече,
искам до тебе да бъда, да свия гнездо.
Птица съм бяла, ранена,
когато тебе те няма до мен.
От самота таз птица сломена,
не може да срещне тя другия ден.
И сърцето е тъжно, прозрачно,
когато теб те няма до мен.
И небето красиво е мрачно,
на тъмната луна нощта е в плен!
Когато теб те няма до мен,
аз моля Бога пак да те видя.
Искам тук да си с мен,
от топлите устни обич да пия!
© Вероника Бузова Все права защищены