http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=127615
Тогава съм най-тучната трева
в нозете ти, без капчица съмнение.
И дъхава от обичта,
израснала от нежното копнение.
Тогава съм по-синя от небе,
когато във очите ми се сливаш,
и бяла, като птичите криле,
когато в моето небе политаш.
Когато теб те има, с песента
в душата ми се ражда орхидея.
Бленуваната лунна светлина
в очите ми празнува... и звездея.
И даже въздухът над мен трепти
в нюанси - низ от вдъхновения,
Любов излъчвам, и тя блести
от топлота и благословения.
В сърцето ми от доброта
бълбука необятна сила,
и ставам чиста, изворна вода,
от устните ти любовта отпила.
© Евгения Тодорова Все права защищены