Тополата
ръцете си голи
с облаците сплита,
а моите
протегнати пустеят
и очакват теб.
*
Отива си зимата,
пролет идва
и лято след нея.
Щурчета ще свирят.
Ще ги слушам
отново сама.
*
Когато звездите бледнеят,
щом в напуканото от зора небе
мрака парцалив стане,
тогава си мисля,
че някой ден с теб
ще се срещнем.
© Ласка Александрова Все права защищены
а ти си прекрасна...с обич.