15 янв. 2009 г., 12:50

Когато... тогава 

  Поэзия
462 0 6
Когато
настъпи нощта
и дъждът се
разплака
от нощното,
когато
бездомник бе
скитащ
с студени нозе
по улиците
гонещи хората...
... тогава
 останах сама!

И задушено крещях със
сърцето си
за любовта,
да се върне отново!!!

А когато
настъпи денят
и слънцето
със своята прелест
се усмихна
от дневното,
то
умиляващо погали
с топли ръце
алеите,
поканили хората...
... тогава
дойде любовта!

Когато,
вече  спокойна,
не виках
от болка
с душата си,
а бях
силна
да замълча
завинаги в нея!!!

 

© Славка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??