КОГАТО ТЪГАТА СЕ СПРЕ НА ЗАВОЯ
Р.Чакърова
Ти си магията, ти си отровата.
Аз съм добрата и лошата фея.
Ти си въженце от скъсани спомени.
Аз го плета и през сълзи се смея.
Ти заваляваш... След тебе дъгата
шарено пише поредния стих.
Аз укротявам най - мъжкия вятър
и във ръцете ми сгушва се тих.
Ти си обратното старо махало
и до минута броиш всеки случай. ...