5 февр. 2009 г., 20:17
Когато умират люлякови нощи
Пеем "Още има люлякови нощи."
Носиме във себе си измама,
че щом светът ни не е свършил още,
то има време. Време за промяна.
Не, няма време! Няма я заблудата!
И няма вече люлякови нощи!
И аз съм друга. Всичките сме... Другите.
И няма вече "още"... Няма още...
Загубихме се! Давим се в заблудата,
която вчера си сами измислихме -
за да прикрием, че сме вече Другите, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация