Когато умра, над гроба ми самотен
недей да плачеш, миличък, за мен.
Недей трови живота си печален
за един безжизнен труп студен.
Ти млад си още, сърцето ти разбито
ще оздравее, ти друга залюби.
А тая, що в гроба е зарита,
ти забрави в оня блаженен час.
От теб ще искам само върба тъжовна
да посадиш над самотния ми гроб
и на нея таз думица отровна
да напишеш: "Тук почива ЛЮБОВТА!"