Когато вали и се чyвстваш самотен,
Когато болката гори и пари в твоите гърди,
Когато като леден нож разкъсва те от вътре и ти идва да крещиш,
Когато вместо туй ти плачеш и несвързано мълвиш.
Когато няма на кого да се обадиш и няма с кой да споделиш,
Когато мислиш, че ще се побъркаш и търсиш сламка, за която да се заловиш.
Когато от проблемите се чувстваш смачкан и в спомените искаш да се потопиш,
Когато гласът ти е като в пустиня и никой няма да те чуе дори и да крещиш.
Когато във вечния си сън искаш да се унесеш и да заспиш,
Но най-накрая ставаш и знаеш, че ще продължиш.
Когато знаеш, че ще трябва мъката си да преодолееш и огъня във себе си да изгасиш.
Когато знаеш, че огънят ще тлее и скоро пак ще се наложи в сълзи ти да го гасиш ...