21 февр. 2008 г., 16:54

Когато вали, не заспивам 

  Поэзия
565 0 5
                     Когато вали, не заспивам

                      и чезне оттатък душата -

                      оттатък е толкова близо,

                      когато вали, че се плаша.

                      Над мен се разсича небето,

                      разкъсвано сякаш от пръсти,

                      безмилостно взели му всичко

                      и всичко превърнали в вятър.

                      И падат сълзи без посока,

                      а после изчезват безследно,

                      където спасение няма

                      и губи се всяка надежда.

                      И времето спира да тича,

                      препънато в някоя капка -

                      забравени после минути,

                      след него във мен се изплакват.

                      И чезне оттатък душата,

                      с пространство бездушно се слива

                      и как, щом самотна я чакам,

                      когато вали, да заспивам?

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??