6 мар. 2008 г., 11:45

когато виното свърши 

  Поэзия
5.0 / 6
834 0 7
 

Когато поискам

да пия сама

и виното свърши,

започвам да плача

за теб, за мига,

за невъзможността

да ти поискам сметка, палачо.

 Нали все  си плащам за всичко на всички.

 На силна се правя. И крия в себе си мъката.

Сълзите кървят като червено вино.

 А аз не  смея

да ти разкажа приказка.

За мен, за мига, за невъзможността да ти поискам

сметка за всичко.

Била съм омъжена бяла жена.

Страхливец - ти знаеше всичко.

И на чаша червено вино

ми  сваляше слънцето и луната.

После избяга - като  идиот.

Остана виното...

 и твоите бели чорапи.

© Наталия Божилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »