Когато вярата врата затръшне,
Дъждът се сипе от очите
И небесата ти подсказват:
Грехът душата ще прекърше!
Тя цяла е, дорде обича, но обичта се извоюва,
Щом носиш болка на невинен,
Обречен си да те линчува...

И като бич ще се завръща
Любовта ти заразена,
За да потъпче останалото живо
И гордостта ти накърнена ...

Във тъмен ъгъл, в хладна стая,
Прогизнала във самотата,
От уплах затаила дъх и чака,
Смирена с болката душата...

Светлана Бонева, 
Март 2014 г.